Във Рая е винаги светло
Не искам тъга да тегна,
когато нощта ми се спуска.
Дори и да нямам време -
ще ти изпратя целувка.
Не можеш да спреш Луната,
когато светлика си пръска.
Пречистил е Господ душата
и тя се ветрее дръзка.
Ухае жасминът греховно,
но грях аз не нося към никой.
Бръшлянът се вие отровно,
но къпя се в живия извор.
Следи не оставям да търсиш -
нозете ми въздуха газят.
Високото най е вълшебно,
когато и ангел ме пази.
Мълча, само облакът носи
две сълзи, отдавна пролети.
Недей ме тъгува, широко е...
Във Рая е винаги светло.
27.07.2020 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Геновева Симеонова Все права защищены
