Във студените длани на дните
Във студените длани на дните
аз на зимно врабче заприличах...
И снежинки, стопени в очите,
в летни сънища нощем се стичат.
Забрави ме! Не мога да пея
като славей възторжени песни...
Търся само любов! Да се сгрея...
Но стрехите! Стрехите са тесни!
И подскачам в снега. Но ми пари
под крилете дилема голяма -
две трохи, или две-три цигари...
Твойта обич? Или чуждо рамо...
Забрави ме! Съвсем избледняха
цветовете на мойто начало...
Ще заспя под студената стряха.
И в съня си ще светя... до бяло!
Забрави ме! Врабчетата зиме
на безцветни съпруги приличат...
Ти... безцветна посока си имаш.
Аз... през лятото само обичам!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гълъбина Митева Все права защищены
