Във студените длани на дните
Във студените длани на дните
аз на зимно врабче заприличах...
И снежинки, стопени в очите,
в летни сънища нощем се стичат.
Забрави ме! Не мога да пея
като славей възторжени песни...
Търся само любов! Да се сгрея...
Но стрехите! Стрехите са тесни!
И подскачам в снега. Но ми пари
под крилете дилема голяма -
две трохи, или две-три цигари...
Твойта обич? Или чуждо рамо...
Забрави ме! Съвсем избледняха
цветовете на мойто начало...
Ще заспя под студената стряха.
И в съня си ще светя... до бяло!
Забрави ме! Врабчетата зиме
на безцветни съпруги приличат...
Ти... безцветна посока си имаш.
Аз... през лятото само обичам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гълъбина Митева Всички права запазени
