Във вечерите, може би с луната...
Във вечерите, може би с луната
ме чакаше да дойда всяка нощ
и спомените, композирани в соната,
да възродим със страшна мощ...
Във утрините пусти, може би с росата
очакваше да ме прегърнеш ти...
И нашата любов сама, но свята
душите ни в една да възкреси!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надя Стоянова Все права защищены