Във вечерите, може би с луната
ме чакаше да дойда всяка нощ
и спомените, композирани в соната,
да възродим със страшна мощ...
Във утрините пусти, може би с росата
очакваше да ме прегърнеш ти...
И нашата любов сама, но свята
душите ни в една да възкреси!
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up