Във вечерите, може би с луната...

Poetry

690 0 4

Във вечерите, може би с луната

ме чакаше да дойда всяка нощ

и спомените, композирани в соната,

да възродим със страшна мощ...

Във утрините пусти, може би с росата

очакваше да ме прегърнеш ти...

И нашата любов сама, но свята

душите ни в една да възкреси!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

MOJSEI (Валери Рибаров)

Силата на този текст е в онова внушение на надежда, което се ражда, четейки го...Интересни са ми онези коментиращи, които дават суперлативни коментари, а не поставят оценки!?
Поздрав!

2007-01-13T10:36:44+02:00
меланхолик (Йордан Серафимов)

Много романтично стихотворение!Поздрави.

2007-01-12T09:37:44+02:00
svetlanal (Светлана Лажова)

СУПЕР!

2007-01-12T06:15:54+02:00
Романтик (Христо Костов)

Чудесно е, Надя!!!
Поздрави!!!

2007-01-11T21:40:29+02:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0