28 апр. 2014 г., 22:30

Във влака между драмата и дрямката

994 0 21

Рекламната латерна се промъква -

(прекъсва важен миг във сериала).

Прицелва се и в мислите ми бръква.

Как лесничко и бързо всичко става!

 

Забивам гневен поглед във тавана -

(пукнатините паяк ще удавят).

А всъщност, колко малко трябва само.

- Виж, скъпи, на екрана как го правят.

 

И мислите ми кръгом фантазират:

„Ще купим, ще започнем и ще светне”

Два пъти главният герой умира...

Спасяват го. Ти - дремеш. `Що ли шепна?

 

Във влака между драмата и дрямката

пътуваме в различни коловози.

Мечтата на удавника е сламката,

а моята - веднъж да си сериозен.

 

Рекламата отново с вдъхновение

отхлупва покрива на хоризонта.

Ала не ми помага с предложение

как теб да агитирам за ремонта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дочка Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...