28.04.2014 г., 22:30

Във влака между драмата и дрямката

999 0 21

Рекламната латерна се промъква -

(прекъсва важен миг във сериала).

Прицелва се и в мислите ми бръква.

Как лесничко и бързо всичко става!

 

Забивам гневен поглед във тавана -

(пукнатините паяк ще удавят).

А всъщност, колко малко трябва само.

- Виж, скъпи, на екрана как го правят.

 

И мислите ми кръгом фантазират:

„Ще купим, ще започнем и ще светне”

Два пъти главният герой умира...

Спасяват го. Ти - дремеш. `Що ли шепна?

 

Във влака между драмата и дрямката

пътуваме в различни коловози.

Мечтата на удавника е сламката,

а моята - веднъж да си сериозен.

 

Рекламата отново с вдъхновение

отхлупва покрива на хоризонта.

Ала не ми помага с предложение

как теб да агитирам за ремонта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дочка Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...