Във въздишка

Поэзия » Другая

658 0 6

Розов храст.

Между клонките,

вятърът дъх притаил е

и слуша –

звъни в тишината лунна дъга,

сребърна арфа струни протяга,

щурчета тихо, напевно шептят...

Роза сънува

как,

посипана със звезден брокат,

върху листчетата ù

валс пеперуда танцува.

Отронва луната самотна сълза,

а тя

между цветчета алени се спиира

и във въздишка приютена

заспива.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Thistle (Теди Савчева)

Красива въздишка!

2009-08-05T16:26:03+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

като отронена сълза...

2009-07-13T14:56:17+03:00
СОЛАР (Дима)

Ласка, видях розовия храст, усетих аромата му,дочух сребърни струни...
в тази прекрасна картина ми се иска щурчeтата да свирят, а не да шептят,а думата ,,търкулва нарушава нещо-
ти знаеш какво...много си позволих - не си длъжна да се съгласиш...
поздрави!

2009-07-03T20:58:08+03:00
Neon (Ол)

Много нежно и красиво нижеш думите!

2009-07-01T15:20:35+03:00
Жулли (Юлия Димитрова)

Толкова чувствено! Предизвиква триизмерно усещане в образ, музика и танц!

2009-06-30T23:46:25+03:00