Laska (Ласка Александрова)
854 13624
30 июн. 2009 г., 22:39  

Във въздишка 

  Поэзия » Другая
495 0 6

 

 

 

Розов храст.

Между клонките,

вятърът дъх притаил е

и слуша –

звъни в тишината лунна дъга,

сребърна арфа струни протяга,

щурчета тихо, напевно шептят...

Роза сънува

как,

посипана със звезден брокат,

върху листчетата ù

валс пеперуда танцува.

 

Отронва луната самотна сълза,

а тя

между цветчета алени се спиира

и във въздишка приютена

заспива.

 

 

 

 

 

© Ласка Александрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Красива въздишка!
  • като отронена сълза...
  • Ласка, видях розовия храст, усетих аромата му,дочух сребърни струни...
    в тази прекрасна картина ми се иска щурчeтата да свирят, а не да шептят,а думата ,,търкулва нарушава нещо-
    ти знаеш какво...много си позволих - не си длъжна да се съгласиш...
    поздрави!
  • Много нежно и красиво нижеш думите!
  • Толкова чувствено! Предизвиква триизмерно усещане в образ, музика и танц!
  • Красива картина в нежен стих! Сърдечни поздрави, Ласка!
Предложения
: ??:??