Laska (Ласка Александрова)
852 13638
30.06.2009 г., 22:39 ч.  

Във въздишка 

  Поезия » Друга
450 0 6

 

 

 

Розов храст.

Между клонките,

вятърът дъх притаил е

и слуша –

звъни в тишината лунна дъга,

сребърна арфа струни протяга,

щурчета тихо, напевно шептят...

Роза сънува

как,

посипана със звезден брокат,

върху листчетата ù

валс пеперуда танцува.

 

Отронва луната самотна сълза,

а тя

между цветчета алени се спиира

и във въздишка приютена

заспива.

 

 

 

 

 

© Ласка Александрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Красива въздишка!
  • като отронена сълза...
  • Ласка, видях розовия храст, усетих аромата му,дочух сребърни струни...
    в тази прекрасна картина ми се иска щурчeтата да свирят, а не да шептят,а думата ,,търкулва нарушава нещо-
    ти знаеш какво...много си позволих - не си длъжна да се съгласиш...
    поздрави!
  • Много нежно и красиво нижеш думите!
  • Толкова чувствено! Предизвиква триизмерно усещане в образ, музика и танц!
  • Красива картина в нежен стих! Сърдечни поздрави, Ласка!
Предложения
: ??:??