Във въздишка
Розов храст.
Между клонките,
вятърът дъх притаил е
и слуша –
звъни в тишината лунна дъга,
сребърна арфа струни протяга,
щурчета тихо, напевно шептят...
Роза сънува
как,
посипана със звезден брокат,
върху листчетата ù
валс пеперуда танцува.
Отронва луната самотна сълза,
а тя
между цветчета алени се спиира
и във въздишка приютена
заспива.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ласка Александрова Всички права запазени
