Jun 30, 2009, 10:39 PM
Във въздишка
Розов храст.
Между клонките,
вятърът дъх притаил е
и слуша –
звъни в тишината лунна дъга,
сребърна арфа струни протяга,
щурчета тихо, напевно шептят...
Роза сънува
как,
посипана със звезден брокат,
върху листчетата ù
валс пеперуда танцува.
Отронва луната самотна сълза,
а тя
между цветчета алени се спиира
и във въздишка приютена
заспива.
© Ласка Александрова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Красива въздишка!
-
като отронена сълза...
-
Ласка, видях розовия храст, усетих аромата му,дочух сребърни струни...
в тази прекрасна картина ми се иска щурчeтата да свирят, а не да шептят,а думата ,,търкулва нарушава нещо-
ти знаеш какво...много си позволих - не си длъжна да се съгласиш...
поздрави! -
Много нежно и красиво нижеш думите!
-
Толкова чувствено! Предизвиква триизмерно усещане в образ, музика и танц!
-
Красива картина в нежен стих! Сърдечни поздрави, Ласка!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
