Във въздишка

30 jun 2009, 22:39 2015-03-15T17:17:38+02:00

Poesía » Otra

453 0 6

Розов храст.

Между клонките,

вятърът дъх притаил е

и слуша –

звъни в тишината лунна дъга,

сребърна арфа струни протяга,

щурчета тихо, напевно шептят...

Роза сънува

как,

посипана със звезден брокат,

върху листчетата ù

валс пеперуда танцува.

Отронва луната самотна сълза,

а тя

между цветчета алени се спиира

и във въздишка приютена

заспива.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Thistle (Теди Савчева)

2009-08-05T16:26:03+03:00

Красива въздишка!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2009-07-13T14:56:17+03:00

като отронена сълза...
СОЛАР (Дима)

2009-07-03T20:58:08+03:00

Ласка, видях розовия храст, усетих аромата му,дочух сребърни струни...
в тази прекрасна картина ми се иска щурчeтата да свирят, а не да шептят,а думата ,,търкулва нарушава нещо-
ти знаеш какво...много си позволих - не си длъжна да се съгласиш...
поздрави!
Neon (Ол)

2009-07-01T15:20:35+03:00

Много нежно и красиво нижеш думите!
Жулли (Юлия Димитрова)

2009-06-30T23:46:25+03:00

Толкова чувствено! Предизвиква триизмерно усещане в образ, музика и танц!
wind2008 (Владимир)

2009-06-30T23:06:45+03:00

Красива картина в нежен стих! Сърдечни поздрави, Ласка!