30 jun 2009, 22:39  

Във въздишка

  Poesía » Otra
661 0 6

 

 

 

Розов храст.

Между клонките,

вятърът дъх притаил е

и слуша –

звъни в тишината лунна дъга,

сребърна арфа струни протяга,

щурчета тихо, напевно шептят...

Роза сънува

как,

посипана със звезден брокат,

върху листчетата ù

валс пеперуда танцува.

 

Отронва луната самотна сълза,

а тя

между цветчета алени се спиира

и във въздишка приютена

заспива.

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ласка Александрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Красива въздишка!
  • като отронена сълза...
  • Ласка, видях розовия храст, усетих аромата му,дочух сребърни струни...
    в тази прекрасна картина ми се иска щурчeтата да свирят, а не да шептят,а думата ,,търкулва нарушава нещо-
    ти знаеш какво...много си позволих - не си длъжна да се съгласиш...
    поздрави!
  • Много нежно и красиво нижеш думите!
  • Толкова чувствено! Предизвиква триизмерно усещане в образ, музика и танц!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...