Дар
Лoзата е разперила листа –
подобно нежни длани на богиня.
Събрала в гроздовете сладостта,
която ще се претвори във вино.
До края пие слънчеви лъчи –
за цвят, за аромат и нещо друго.
На устни виното ще загорчи,
но във сърцата ще налива лудост.
Със вино се кръщава всеки празник
и много болки в него търсят цяр.
Лозницата протяга щедри длани –
напитка ти подава – Божи дар.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Ангелова Все права защищены
