voda (Елица Ангелова)
582 14033
30.10.2008 г., 7:39 ч.  

Дар 

  Поезия » Любовна
733 0 11

Лoзата е разперила листа –
подобно нежни длани на богиня.
Събрала в гроздовете сладостта,
която ще се претвори във вино.

До края пие слънчеви лъчи –
за цвят, за аромат и нещо друго.
На устни виното ще загорчи,
но във сърцата ще налива лудост.

Със вино се кръщава всеки празник
и  много болки в него търсят цяр.
Лозницата протяга щедри длани –
напитка ти подава – Божи дар.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??