Дар
Лoзата е разперила листа –
подобно нежни длани на богиня.
Събрала в гроздовете сладостта,
която ще се претвори във вино.
До края пие слънчеви лъчи –
за цвят, за аромат и нещо друго.
На устни виното ще загорчи,
но във сърцата ще налива лудост.
Със вино се кръщава всеки празник
и много болки в него търсят цяр.
Лозницата протяга щедри длани –
напитка ти подава – Божи дар.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Ангелова Всички права запазени
