Въздишка на място

17 янв. 2012 г., 13:58

Поэзия » Философская

931 0 2

Ах, напоследък светът е кулминация

от похот, и алчност, и гняв.

Глупостта - като заразна радиация,

тя става най-твърдата сплав.

Мозъкът ни се превръща в декорация

и с парите става се прав.

Растат идиоти като във плантация,

лишени от разума здрав.

И човекът се превръща в деградация,

злорадства над чуждия гаф.

Кога ли, кога ще има ампутация

на тоз' отвратителен нрав?

Basanaruga (Сандостен Калций)

2012-01-19T18:12:23+02:00

Наистина красив стих. Ритмиката е малко асиметрична, но това се прощава
mimamina (Мина Конарова)

2012-01-18T11:29:26+02:00

Прекрасна въздишка на място!Поздрав!