17.01.2012 г., 13:58

Въздишка на място

1.2K 0 2

Ах, напоследък светът е кулминация

от похот, и алчност, и гняв.

Глупостта - като заразна  радиация,

тя  става най-твърдата сплав.

Мозъкът ни се превръща в декорация

и с парите става се прав.

Растат идиоти като във плантация,

лишени от разума здрав.

И човекът се превръща в деградация,

злорадства над чуждия гаф.

Кога ли, кога ще има ампутация

на тоз' отвратителен нрав?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Койчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....