Ах, напоследък светът е кулминация
от похот, и алчност, и гняв.
Глупостта - като заразна радиация,
тя става най-твърдата сплав.
Мозъкът ни се превръща в декорация
и с парите става се прав.
Растат идиоти като във плантация,
лишени от разума здрав.
И човекът се превръща в деградация,
злорадства над чуждия гаф.
Кога ли, кога ще има ампутация
на тоз' отвратителен нрав?
© Александър Койчев All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
