Ах, напоследък светът е кулминация
от похот, и алчност, и гняв.
Глупостта - като заразна радиация,
тя става най-твърдата сплав.
Мозъкът ни се превръща в декорация
и с парите става се прав.
Растат идиоти като във плантация,
лишени от разума здрав.
И човекът се превръща в деградация,
злорадства над чуждия гаф.
Кога ли, кога ще има ампутация
на тоз' отвратителен нрав?
© Александър Койчев All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
