18 мар. 2020 г., 10:11  

Въздухът на глътка

1.2K 1 0

Впивам твоите устни,

цветовете сляха се в синьо

като чисти мечти.

въздухът на глътка.....

топло е в прегръдката ти,

а снежно е отвъд твоите граници

безгрижно притихвам,

люлея се като прилив,

сливам се с теб, когато те докосна,

мечтая за теб

изпитвам смирение поетично

сред твоята усмивка.

момент на нежност

момент на отшелничество

Бунт сред черно и розово.

Тривиалност или оригиналност?

Напук на безцеремонния свят.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимира Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...