Mar 18, 2020, 10:11 AM  

Въздухът на глътка

  Poetry » Love
1.2K 1 0

Впивам твоите устни,

цветовете сляха се в синьо

като чисти мечти.

въздухът на глътка.....

топло е в прегръдката ти,

а снежно е отвъд твоите граници

безгрижно притихвам,

люлея се като прилив,

сливам се с теб, когато те докосна,

мечтая за теб

изпитвам смирение поетично

сред твоята усмивка.

момент на нежност

момент на отшелничество

Бунт сред черно и розово.

Тривиалност или оригиналност?

Напук на безцеремонния свят.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимира All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....