20 февр. 2013 г., 18:35

Въздушен бой

779 0 3

Тревога зазвъни сирената,

заплаха дебне над земята,

враг във въздушното пространство се е появил,

да сее разруха и погром се е отправил.

Летци бързо изскачат,

към машините тичат,

един след друг излитат и се издигат,

във формация в небето се подреждат,

за дуел с неприятелите се запътват.

Вражеските самолети се появяват,

започва въздушен бой,

нарушава се техният строй,

стремителна атака се подхваща,

неприятелят на дисплея се захваща,

полита ракета устремено,

попада във целта мигновено,

огнено кълбо избухва,

изтребител надолу се срива.

Потрепва тялото на самолета,

напрягат се ръцете на пилота,

отзад лети враг и се прицелва,

двигателят напред ускорява,

скоростен вираж се предприема,

удобна позиция се заема.

В полезрението противник е прехванат,

с оръдието се стреля и е премахнат.

Ударен е самолет, изхвърлен от катапулт

към повърхността летец се спуска с парашут.

Горяща машина в пламъци обвита

разпадайки се прорязва синевата.

Изтребител височина набира,

обръща се и към целта пикира,

лети сребърен снаряд,

гръмва мощният заряд,

отломки хиляди хвърчат,

небесната шир пресичат.

 

Завръща се ескадрилата

успешно след битката,

поклащат криле самолетите,

слънцето блести във кабините,

нажеженият въздух трепти,

победен марш гръмко ехти.

 

юли 2003

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виталий Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....