20.02.2013 г., 18:35

Въздушен бой

777 0 3

Тревога зазвъни сирената,

заплаха дебне над земята,

враг във въздушното пространство се е появил,

да сее разруха и погром се е отправил.

Летци бързо изскачат,

към машините тичат,

един след друг излитат и се издигат,

във формация в небето се подреждат,

за дуел с неприятелите се запътват.

Вражеските самолети се появяват,

започва въздушен бой,

нарушава се техният строй,

стремителна атака се подхваща,

неприятелят на дисплея се захваща,

полита ракета устремено,

попада във целта мигновено,

огнено кълбо избухва,

изтребител надолу се срива.

Потрепва тялото на самолета,

напрягат се ръцете на пилота,

отзад лети враг и се прицелва,

двигателят напред ускорява,

скоростен вираж се предприема,

удобна позиция се заема.

В полезрението противник е прехванат,

с оръдието се стреля и е премахнат.

Ударен е самолет, изхвърлен от катапулт

към повърхността летец се спуска с парашут.

Горяща машина в пламъци обвита

разпадайки се прорязва синевата.

Изтребител височина набира,

обръща се и към целта пикира,

лети сребърен снаряд,

гръмва мощният заряд,

отломки хиляди хвърчат,

небесната шир пресичат.

 

Завръща се ескадрилата

успешно след битката,

поклащат криле самолетите,

слънцето блести във кабините,

нажеженият въздух трепти,

победен марш гръмко ехти.

 

юли 2003

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виталий Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...