Feb 20, 2013, 6:35 PM

Въздушен бой

  Poetry » Other
774 0 3

Тревога зазвъни сирената,

заплаха дебне над земята,

враг във въздушното пространство се е появил,

да сее разруха и погром се е отправил.

Летци бързо изскачат,

към машините тичат,

един след друг излитат и се издигат,

във формация в небето се подреждат,

за дуел с неприятелите се запътват.

Вражеските самолети се появяват,

започва въздушен бой,

нарушава се техният строй,

стремителна атака се подхваща,

неприятелят на дисплея се захваща,

полита ракета устремено,

попада във целта мигновено,

огнено кълбо избухва,

изтребител надолу се срива.

Потрепва тялото на самолета,

напрягат се ръцете на пилота,

отзад лети враг и се прицелва,

двигателят напред ускорява,

скоростен вираж се предприема,

удобна позиция се заема.

В полезрението противник е прехванат,

с оръдието се стреля и е премахнат.

Ударен е самолет, изхвърлен от катапулт

към повърхността летец се спуска с парашут.

Горяща машина в пламъци обвита

разпадайки се прорязва синевата.

Изтребител височина набира,

обръща се и към целта пикира,

лети сребърен снаряд,

гръмва мощният заряд,

отломки хиляди хвърчат,

небесната шир пресичат.

 

Завръща се ескадрилата

успешно след битката,

поклащат криле самолетите,

слънцето блести във кабините,

нажеженият въздух трепти,

победен марш гръмко ехти.

 

юли 2003

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виталий Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...