5 июн. 2011 г., 11:57  

Разгадай ме

1.2K 0 30

 

 

За всеки миг със тебе съм платила.

(Любов ли е, или е тежък грях?)

Сама се чудя как намерих сили

и всичко във сърцето си побрах.

 

За капка радост – океан страдания.

Не е съдба, избрах си го сама:

едно небе, от мълнии раздрано

и пътища, далече от дома.

 

Така решава демонското в мене.

А ангелското в облаци лети.

Превърната във възел от съмнения,

при тебе идвам – разгадай ме ти.

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ех, вие, Петя и Галя!
    Колко сърце сте вложили в прочита!
    Топло ви прегръщам!
  • За капка радост –

    океан страдания.

    Не е съдба, избрах си го сама:

    едно небе, от бури осветкавично

    и път под него,

    но без пътен знак...
    !!!!!!!!!

  • Най-топлата ми усмивка за вас, Петя и Виолета!
    Красиви почивни дни!
  • Силно момиче си и нищо не може да те спре...Бъди обичана!
  • Много, много хубав!
    Поздрави, Ели!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...