За всеки миг със тебе съм платила.
(Любов ли е, или е тежък грях?)
Сама се чудя как намерих сили
и всичко във сърцето си побрах.
За капка радост – океан страдания.
Не е съдба, избрах си го сама:
едно небе, от мълнии раздрано
и пътища, далече от дома.
Така решава демонското в мене.
А ангелското в облаци лети.
Превърната във възел от съмнения,
при тебе идвам – разгадай ме ти.
© Елица Ангелова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
