5.06.2011 г., 11:57  

Разгадай ме

1.2K 0 30

 

 

За всеки миг със тебе съм платила.

(Любов ли е, или е тежък грях?)

Сама се чудя как намерих сили

и всичко във сърцето си побрах.

 

За капка радост – океан страдания.

Не е съдба, избрах си го сама:

едно небе, от мълнии раздрано

и пътища, далече от дома.

 

Така решава демонското в мене.

А ангелското в облаци лети.

Превърната във възел от съмнения,

при тебе идвам – разгадай ме ти.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ех, вие, Петя и Галя!
    Колко сърце сте вложили в прочита!
    Топло ви прегръщам!
  • За капка радост –

    океан страдания.

    Не е съдба, избрах си го сама:

    едно небе, от бури осветкавично

    и път под него,

    но без пътен знак...
    !!!!!!!!!

  • Най-топлата ми усмивка за вас, Петя и Виолета!
    Красиви почивни дни!
  • Силно момиче си и нищо не може да те спре...Бъди обичана!
  • Много, много хубав!
    Поздрави, Ели!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...