За всеки миг със тебе съм платила.
(Любов ли е, или е тежък грях?)
Сама се чудя как намерих сили
и всичко във сърцето си побрах.
За капка радост – океан страдания.
Не е съдба, избрах си го сама:
едно небе, от мълнии раздрано
и пътища, далече от дома.
Така решава демонското в мене.
А ангелското в облаци лети.
Превърната във възел от съмнения,
при тебе идвам – разгадай ме ти.
© Елица Ангелова Всички права запазени
Колко сърце сте вложили в прочита!
Топло ви прегръщам!