5.06.2011 г., 11:57  

Разгадай ме

1.2K 0 30

 

 

За всеки миг със тебе съм платила.

(Любов ли е, или е тежък грях?)

Сама се чудя как намерих сили

и всичко във сърцето си побрах.

 

За капка радост – океан страдания.

Не е съдба, избрах си го сама:

едно небе, от мълнии раздрано

и пътища, далече от дома.

 

Така решава демонското в мене.

А ангелското в облаци лети.

Превърната във възел от съмнения,

при тебе идвам – разгадай ме ти.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ех, вие, Петя и Галя!
    Колко сърце сте вложили в прочита!
    Топло ви прегръщам!
  • За капка радост –

    океан страдания.

    Не е съдба, избрах си го сама:

    едно небе, от бури осветкавично

    и път под него,

    но без пътен знак...
    !!!!!!!!!

  • Най-топлата ми усмивка за вас, Петя и Виолета!
    Красиви почивни дни!
  • Силно момиче си и нищо не може да те спре...Бъди обичана!
  • Много, много хубав!
    Поздрави, Ели!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...