14 сент. 2007 г., 19:11

Възел

583 0 0
 

1997 г.


Във мен текат реки,

плетат се в морски възел,

защото ме е страх

да ги напътствам.


Ще се удавя.

Заслужавам.

Ще се спася.

От страх навярно.

Ще плувам.

Колко безхарактерно.

Ще чакам.

За да се оплаквам.


Съдба ли? Ха!

Заслужена е тя.

Нещастие ли?

Пак към тая сметка.

Аз пожелах света,

а той ми се оплези!

Потърсих теб,

а ти умря от страх!


Смях смлях! Ох! Ах!

Да живея? Не смея!

Да умра? Не умея!

Да се боря? Не мога!

За бога!


Дай ръка - ето на,

и денят, и нощта

ми обърнаха гръб.

И се сляха...

И настана една

денонощ на света...

И всички много

се смяха...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цвети Пеева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...