4 февр. 2012 г., 20:58
Възел
907
0
0
Като обесник слънцето тежи
и възелът в душата стяга –
човечец, впрегнат в обръч от лъжи,
до скъсване жили напряга.
На съмнение подлага Бога
и в царя е загубил вяра,
пак със дявола прави облога
и в ново блато хвърля зара.
Войната на косъм все си виси
и жезъл съдбата насочва,
че силният алчен е - за пари
и на дете кръвта излочва. ...
и възелът в душата стяга –
човечец, впрегнат в обръч от лъжи,
до скъсване жили напряга.
На съмнение подлага Бога
и в царя е загубил вяра,
пак със дявола прави облога
и в ново блато хвърля зара.
Войната на косъм все си виси
и жезъл съдбата насочва,
че силният алчен е - за пари
и на дете кръвта излочва. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Росица Танчева Все права защищены
Предложения
-
-
Уже двадцать первый век, где разумный человек, я искал его везде, но не встретились нигде. Вошёл в б...
-
Ждала, сидела, поседела, вся извелась, раскоровела, по принцу своему ревела - подолы платья - на пла...
-
Неподалеку от лесной опушки, И сбоку невеликой деревушки. Смотря на чащу, глухой лес, В коим полным-...
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
