Възел

Eia (Росица Танчева)
436 13844

4.02.2012 г., 20:58 ч.

Поезия » Друга

884 0 0

Като обесник слънцето тежи

и възелът в душата стяга –

човечец, впрегнат в обръч от лъжи,

до скъсване жили напряга.

На съмнение подлага Бога

и в царя е загубил вяра,

пак със дявола прави облога

и в ново блато хвърля зара.

Войната на косъм все си виси

и жезъл съдбата насочва,

че силният алчен е - за пари

и на дете кръвта излочва.

Като обесник слънцето тежи…

Авторът е забранил гласуването.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.