Възел
1K
0
0
Като обесник слънцето тежи
и възелът в душата стяга –
човечец, впрегнат в обръч от лъжи,
до скъсване жили напряга.
На съмнение подлага Бога
и в царя е загубил вяра,
пак със дявола прави облога
и в ново блато хвърля зара.
Войната на косъм все си виси
и жезъл съдбата насочва,
че силният алчен е - за пари
и на дете кръвта излочва.
Като обесник слънцето тежи…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Танчева Всички права запазени
