Възел

Eia (Росица Танчева)
436 13844

4 feb 2012, 20:58

Poesía » Otra

864 0 0

Като обесник слънцето тежи

и възелът в душата стяга –

човечец, впрегнат в обръч от лъжи,

до скъсване жили напряга.

На съмнение подлага Бога

и в царя е загубил вяра,

пак със дявола прави облога

и в ново блато хвърля зара.

Войната на косъм все си виси

и жезъл съдбата насочва,

че силният алчен е - за пари

и на дете кръвта излочва.

Като обесник слънцето тежи…

El Autor ha prohibido la votación.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.