28 февр. 2024 г., 16:26

Възход...

908 1 0

В тази сутрин, пишна като буйна зеленита...

В която невидим художник  я е мацнал с цветовете на животът...

В която пролетта е щедра матрона и плиска  от своя  брокат...

В която земята реди своята мозайка на живот...

 

Планината се докосва до небето ...

И иска  да му върне белият капишон...

Иска вечната  младост  на Афродита...

Но не вижда  изписаните си старост в нагънатите й черти..

 

По урвите се гонят бясно ветрове, яхнали диви коне...

Планината иска да ги укроти в своите  пазви...

Няма как,  когато  нещо си има посока...

То си търси път, път на възход...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Чонкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...