28 февр. 2024 г., 16:26

Възход...

901 1 0

В тази сутрин, пишна като буйна зеленита...

В която невидим художник  я е мацнал с цветовете на животът...

В която пролетта е щедра матрона и плиска  от своя  брокат...

В която земята реди своята мозайка на живот...

 

Планината се докосва до небето ...

И иска  да му върне белият капишон...

Иска вечната  младост  на Афродита...

Но не вижда  изписаните си старост в нагънатите й черти..

 

По урвите се гонят бясно ветрове, яхнали диви коне...

Планината иска да ги укроти в своите  пазви...

Няма как,  когато  нещо си има посока...

То си търси път, път на възход...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Чонкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...