28.02.2024 г., 16:26

Възход...

900 1 0

В тази сутрин, пишна като буйна зеленита...

В която невидим художник  я е мацнал с цветовете на животът...

В която пролетта е щедра матрона и плиска  от своя  брокат...

В която земята реди своята мозайка на живот...

 

Планината се докосва до небето ...

И иска  да му върне белият капишон...

Иска вечната  младост  на Афродита...

Но не вижда  изписаните си старост в нагънатите й черти..

 

По урвите се гонят бясно ветрове, яхнали диви коне...

Планината иска да ги укроти в своите  пазви...

Няма как,  когато  нещо си има посока...

То си търси път, път на възход...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Чонкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...