15 дек. 2012 г., 09:52

Възкресение... 

  Поэзия » Другая
5.0 (2)
454 0 2
Възкресение...
Мъжете от моето племе
били във ласките си сдържани и груби-
само деца да направят слизали от конете
и нямали време да любят...
И ето сега, на цялата неизживяна в столетията
Любов, аз Страстта съм понесъл...
Пригвозди ме на нея!.. Ще е великолепно
зрелище за тълпите... И възбуждащо, и весело...
... Но през нощта, когато ме свалиш от кръста,
заведи ме някъде да се любим,
а в утрото пръсни мълвата, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Все права защищены

Предложения
  • Мы дойдем, сделав и невозможное. Ключ на старт, и вспыхнул пульт. Помню я и глаза твои - тревожные. ...
  • По блестящему снегу шла, поникли плечи. А горячая слеза сорвалась с ресниц. Я нашла тебя, но ты забы...
  • Бурная ночь. Красивая ночь. Луна уходить. Ах, мечты! Ах, мечты! Ах, мечты! О! Тебе я вижу в свои сны...

Ещё произведения »