Възкресение...
Възкресение...
Мъжете от моето племе
били във ласките си сдържани и груби-
само деца да направят слизали от конете
и нямали време да любят...
И ето сега, на цялата неизживяна в столетията
Любов, аз Страстта съм понесъл...
Пригвозди ме на нея!.. Ще е великолепно
зрелище за тълпите... И възбуждащо, и весело...
... Но през нощта, когато ме свалиш от кръста,
заведи ме някъде да се любим,
а в утрото пръсни мълвата,
че Любовта е възкръснала...
... Пък нека те мислят за луда!..
д-р Коста Качев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
