Възкръсване
Възкръсване
Продънено небе
с изсипани молитви,
измокрени илюзии отглеждаме.
В прегърбен ден
годините ни литнаха
и ние, побелели, се споглеждаме.
Забравен стих
в тревата е покълнал
с неземни плодове пораснали.
Най-после
кошниците да напълним,
с надежди, никога не гаснещи.
С изправени лица
към слънчевия изгрев,
за романтично време да възкръснеме.
Сияйните звезди
са толкова наблизо,
че трябва просто да разтворим пръстите.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стефан Вангелов Все права защищены
