Бодливчо (Стефан Вангелов)
17 24
17 окт. 2006 г., 15:42

Възкръсване 

  Поэзия
1231 0 5

  Възкръсване

 

Продънено небе

с изсипани молитви,

измокрени илюзии отглеждаме.

В прегърбен ден

годините ни литнаха

и ние, побелели, се споглеждаме.

 

Забравен стих

в тревата е покълнал

с неземни плодове пораснали.

Най-после

кошниците да напълним,

с надежди, никога не гаснещи.

 

С изправени лица

към слънчевия изгрев,

за романтично време да възкръснеме.

Сияйните звезди

са толкова наблизо,

че трябва просто да разтворим пръстите.

 

© Стефан Вангелов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??