Възкръсване
Продънено небе
с изсипани молитви,
измокрени илюзии отглеждаме.
В прегърбен ден
годините ни литнаха
и ние, побелели, се споглеждаме.
Забравен стих
в тревата е покълнал
с неземни плодове пораснали.
Най-после
кошниците да напълним,
с надежди, никога не гаснещи.
С изправени лица
към слънчевия изгрев,
за романтично време да възкръснеме.
Сияйните звезди
са толкова наблизо,
че трябва просто да разтворим пръстите.
© Стефан Вангелов All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
