Бодливчо (Стефан Вангелов)
17 24
Oct 17, 2006, 3:42 PM

Възкръсване 

  Poetry
1397 0 5

  Възкръсване

 

Продънено небе

с изсипани молитви,

измокрени илюзии отглеждаме.

В прегърбен ден

годините ни литнаха

и ние, побелели, се споглеждаме.

 

Забравен стих

в тревата е покълнал

с неземни плодове пораснали.

Най-после

кошниците да напълним,

с надежди, никога не гаснещи.

 

С изправени лица

към слънчевия изгрев,

за романтично време да възкръснеме.

Сияйните звезди

са толкова наблизо,

че трябва просто да разтворим пръстите.

 

© Стефан Вангелов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??