Възкръсване
Възкръсване
Продънено небе
с изсипани молитви,
измокрени илюзии отглеждаме.
В прегърбен ден
годините ни литнаха
и ние, побелели, се споглеждаме.
Забравен стих
в тревата е покълнал
с неземни плодове пораснали.
Най-после
кошниците да напълним,
с надежди, никога не гаснещи.
С изправени лица
към слънчевия изгрев,
за романтично време да възкръснеме.
Сияйните звезди
са толкова наблизо,
че трябва просто да разтворим пръстите.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефан Вангелов Всички права запазени
