Patrizzia (Надежда Ангелова)
2249 18473
26 мар. 2024 г., 06:19  

Възкръсване е всяка малка смърт 

  Поэзия » Философская
466 6 7

Сред ръфащи крилете остри камъни,
в измамно огледалния покой,
научих се на имане и нямане.
И колко лъже думичката "свой".

Сред тровещо душата дребнотемие,
научих (ни последен, нито пръв)
урок. Морето – знам го до къде ми е,
сърцето си използвала за стръв,

изплувах сам-сама. Горчи и в думите
солта на скрит сред морска пяна плач.
И вече знам – светът е за безумните,
смирението е лъстив палач,

опънал тънки мрежи за мечтите ни,
за няколкото прости чудеса.
Звездите са от болката преситени,
но няколко от тях ще понеса

в косите си – от вятъра погалени,
ще следвам лудостта. Тя знае път.
След буря изгревите са по-алени,
възкръсване е всяка малка смърт.

 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??