Patrizzia (Надежда Ангелова)
2249 18473
26.03.2024 г., 6:19 ч.  

Възкръсване е всяка малка смърт 

  Поезия » Философска
465 6 7

Сред ръфащи крилете остри камъни,
в измамно огледалния покой,
научих се на имане и нямане.
И колко лъже думичката "свой".

Сред тровещо душата дребнотемие,
научих (ни последен, нито пръв)
урок. Морето – знам го до къде ми е,
сърцето си използвала за стръв,

изплувах сам-сама. Горчи и в думите
солта на скрит сред морска пяна плач.
И вече знам – светът е за безумните,
смирението е лъстив палач,

опънал тънки мрежи за мечтите ни,
за няколкото прости чудеса.
Звездите са от болката преситени,
но няколко от тях ще понеса

в косите си – от вятъра погалени,
ще следвам лудостта. Тя знае път.
След буря изгревите са по-алени,
възкръсване е всяка малка смърт.

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??