25 мая 2024 г., 18:27

Възмездие

950 2 6

Животът никога човек не пита
дали е беден просяк или крал.
От мисли Божии цяла свита,
с тях в добро и в смисъл си живял.

Добротата си не мога да заложа,
но добър ли си хомот ще понесеш.
Ти си моят смисъл, Боже
и когато мойта плът превърнеш в леш.

Всеки миг към вечността отива.
Животът тежък е като гранит,
но който върши зло и действа криво,
от възмездието ще бъде бит.

                                ©️ Дарина Дикова, 25.05.2024 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дарина Дикова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

21 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...