25.05.2024 г., 18:27 ч.

Възмездие 

  Поезия » Философска
421 2 6

Животът никога човек не пита
дали е беден просяк или крал.
От мисли Божии цяла свита,
с тях в добро и в смисъл си живял.

Добротата си не мога да заложа,
но добър ли си хомот ще понесеш.
Ти си моят смисъл, Боже
и когато мойта плът превърнеш в леш.

Всеки миг към вечността отива.
Животът тежък е като гранит,
но който върши зло и действа криво,
от възмездието ще бъде бит.

                                ©️ Дарина Дикова, 25.05.2024 г.

© Дарина Дикова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Буриме »

21 място

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??