25.05.2024 г., 18:27

Възмездие

952 2 6

Животът никога човек не пита
дали е беден просяк или крал.
От мисли Божии цяла свита,
с тях в добро и в смисъл си живял.

Добротата си не мога да заложа,
но добър ли си хомот ще понесеш.
Ти си моят смисъл, Боже
и когато мойта плът превърнеш в леш.

Всеки миг към вечността отива.
Животът тежък е като гранит,
но който върши зло и действа криво,
от възмездието ще бъде бит.

                                ©️ Дарина Дикова, 25.05.2024 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дарина Дикова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

21 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....