23 мар. 2011 г., 19:22

Взаимно до болка

1.2K 0 28

 

Ти студеният дъжд си в житата,

аз съм топлата гръд на земята,

ти си приливна мощна вълна,

аз съм пристанът, пазещ брега,

ти си тъмната част на луната,

аз съм светлият ирис в дъгата,

ти си северен вятър в листата,

аз съм нежната ласка в гнездата,

ти обвиваш ме с ледени пръсти,

аз стопявам те с огнени пръски,

две полярности лудо се гонят,

две половини страстно се търсят,

те гасят се взаимно до болка,

но отчаяно, до смърт се обичат.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сеси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • .. в закона за единство и борба на противоположностите ... !
  • ... !
    Поздравления Сеси!
  • Наистина винаги ли има полюси, може би не, или пък да! Защото, ако има, тогава няма ли и единични заряди, които се привличат и които се отблъскват... А могат ли полюсите да се отделят един от друг и да съществуват реейки се - не знам... Ето така изникват "умните" мисли, ама какво да правя -асоциации. Важно е, че твоето стихотворение ги предизвика - не ми разреши да го отмина. Просто защото е хубаво!
  • Радвам се, че сте тук и искрено ви благодаря, Нина, Весе, Елена, Лучано, Мариана, Галя!
  • Чудесен стих!Поздрав!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...