Mar 23, 2011, 7:22 PM

Взаимно до болка

  Poetry » Love
1.2K 0 28

 

Ти студеният дъжд си в житата,

аз съм топлата гръд на земята,

ти си приливна мощна вълна,

аз съм пристанът, пазещ брега,

ти си тъмната част на луната,

аз съм светлият ирис в дъгата,

ти си северен вятър в листата,

аз съм нежната ласка в гнездата,

ти обвиваш ме с ледени пръсти,

аз стопявам те с огнени пръски,

две полярности лудо се гонят,

две половини страстно се търсят,

те гасят се взаимно до болка,

но отчаяно, до смърт се обичат.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сеси All rights reserved.

Comments

Comments

  • .. в закона за единство и борба на противоположностите ... !
  • ... !
    Поздравления Сеси!
  • Наистина винаги ли има полюси, може би не, или пък да! Защото, ако има, тогава няма ли и единични заряди, които се привличат и които се отблъскват... А могат ли полюсите да се отделят един от друг и да съществуват реейки се - не знам... Ето така изникват "умните" мисли, ама какво да правя -асоциации. Важно е, че твоето стихотворение ги предизвика - не ми разреши да го отмина. Просто защото е хубаво!
  • Радвам се, че сте тук и искрено ви благодаря, Нина, Весе, Елена, Лучано, Мариана, Галя!
  • Чудесен стих!Поздрав!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...