7 июн. 2008 г., 11:19

Вземи ме

940 0 9

Разтърсвай ме, разтърсвай ме до корен!
Изтръсквай бавно всяка капка ревност,
недей оставя и прашинка спомен
от миналите болки и проблеми.

 

Изпепелявай ме със свойто ярко слънце.
Изгаряй ме с горещите си длани.
Оставяй ме без дъх да стена, тъй че
и помен от тъга да не остане!

 

Разкъсвай ме, разкъсвай ме на части,
да скъсаш на тревогите ми броя.
Разнищвай ме от нежност и от страсти,
и с всяка малка част ще бъда твоя!

 

Вземи ме най-накрая и опитай
вкуса на сълзите и пулса на кръвта ми.
Наново всяка сутрин ме разплитай,
и пак ме сбирай - с тебе да остана!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теменужка Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...