7.06.2008 г., 11:19

Вземи ме

936 0 9

Разтърсвай ме, разтърсвай ме до корен!
Изтръсквай бавно всяка капка ревност,
недей оставя и прашинка спомен
от миналите болки и проблеми.

 

Изпепелявай ме със свойто ярко слънце.
Изгаряй ме с горещите си длани.
Оставяй ме без дъх да стена, тъй че
и помен от тъга да не остане!

 

Разкъсвай ме, разкъсвай ме на части,
да скъсаш на тревогите ми броя.
Разнищвай ме от нежност и от страсти,
и с всяка малка част ще бъда твоя!

 

Вземи ме най-накрая и опитай
вкуса на сълзите и пулса на кръвта ми.
Наново всяка сутрин ме разплитай,
и пак ме сбирай - с тебе да остана!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теменужка Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...