Jun 7, 2008, 11:19 AM

Вземи ме

  Poetry » Love
937 0 9

Разтърсвай ме, разтърсвай ме до корен!
Изтръсквай бавно всяка капка ревност,
недей оставя и прашинка спомен
от миналите болки и проблеми.

 

Изпепелявай ме със свойто ярко слънце.
Изгаряй ме с горещите си длани.
Оставяй ме без дъх да стена, тъй че
и помен от тъга да не остане!

 

Разкъсвай ме, разкъсвай ме на части,
да скъсаш на тревогите ми броя.
Разнищвай ме от нежност и от страсти,
и с всяка малка част ще бъда твоя!

 

Вземи ме най-накрая и опитай
вкуса на сълзите и пулса на кръвта ми.
Наново всяка сутрин ме разплитай,
и пак ме сбирай - с тебе да остана!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теменужка Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...