Jun 7, 2008, 11:19 AM

Вземи ме

  Poetry » Love
944 0 9

Разтърсвай ме, разтърсвай ме до корен!
Изтръсквай бавно всяка капка ревност,
недей оставя и прашинка спомен
от миналите болки и проблеми.

 

Изпепелявай ме със свойто ярко слънце.
Изгаряй ме с горещите си длани.
Оставяй ме без дъх да стена, тъй че
и помен от тъга да не остане!

 

Разкъсвай ме, разкъсвай ме на части,
да скъсаш на тревогите ми броя.
Разнищвай ме от нежност и от страсти,
и с всяка малка част ще бъда твоя!

 

Вземи ме най-накрая и опитай
вкуса на сълзите и пулса на кръвта ми.
Наново всяка сутрин ме разплитай,
и пак ме сбирай - с тебе да остана!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теменужка Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...