Вземи ме...
Вземи ме със себе си... където да тръгнеш,
не оставяй душата ми, да страда самотна.
Без теб, ще са болни дните и нощите,
не знаеш ли, колко сърцето ще страда.
Вземи ме, със всичката обич красива,
нека близо да теб съм, та дори да съм спомен.
Не заспиват очите, без теб не се съмва,
тъмнината е тъжна, а товарът огромен...
Не забравяй, когато решиш да си тръгнеш,
че без теб, ще е тъжно и пусто сърцето.
Щом веднъж истински те обикна... не можеш
да го оставиш, да плаче и страда сиротно.
не оставяй душата ми, да страда самотна.
Без теб, ще са болни дните и нощите,
не знаеш ли, колко сърцето ще страда.
Вземи ме, със всичката обич красива,
нека близо да теб съм, та дори да съм спомен.
Не заспиват очите, без теб не се съмва,
тъмнината е тъжна, а товарът огромен...
Не забравяй, когато решиш да си тръгнеш,
че без теб, ще е тъжно и пусто сърцето.
Щом веднъж истински те обикна... не можеш
да го оставиш, да плаче и страда сиротно.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
Поздрав
