Вземи ме...
Вземи ме със себе си... където да тръгнеш,
не оставяй душата ми, да страда самотна.
Без теб, ще са болни дните и нощите,
не знаеш ли, колко сърцето ще страда.
Вземи ме, със всичката обич красива,
нека близо да теб съм, та дори да съм спомен.
Не заспиват очите, без теб не се съмва,
тъмнината е тъжна, а товарът огромен...
Не забравяй, когато решиш да си тръгнеш,
че без теб, ще е тъжно и пусто сърцето.
Щом веднъж истински те обикна... не можеш
да го оставиш, да плаче и страда сиротно.
не оставяй душата ми, да страда самотна.
Без теб, ще са болни дните и нощите,
не знаеш ли, колко сърцето ще страда.
Вземи ме, със всичката обич красива,
нека близо да теб съм, та дори да съм спомен.
Не заспиват очите, без теб не се съмва,
тъмнината е тъжна, а товарът огромен...
Не забравяй, когато решиш да си тръгнеш,
че без теб, ще е тъжно и пусто сърцето.
Щом веднъж истински те обикна... не можеш
да го оставиш, да плаче и страда сиротно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
Поздрав
