beti beti
26 421
13 мар. 2009 г., 23:36

... вземи шепа кал... създай ме отново

887 0 6

 

 

    По „Gittikçe artıyor yerçekimi..." - Azis Nesin

 

 

 

С времето

земята ме повлича

надолу

надолу

повлича  ме

тегли ръцете ми

както магнитът повлича

желязото

пръстта става

все по-суха

и по-суха

обгръща ме

затрупва нозете ми

като лавина се свличам

в пространството

с времето

все повече усещам

живота

как го губя

губя го

а той ме тегли

надолу

 

бъди ми опора -

издърпай ме...

 

 

(вземи шепа кал...

създай ме отново...)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

13.03.09

Пловдив

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.1K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0