По „Gittikçe artıyor yerçekimi..." - Azis Nesin
С времето
земята ме повлича
надолу
надолу
повлича ме
тегли ръцете ми
както магнитът повлича
желязото
пръстта става
все по-суха
и по-суха
обгръща ме
затрупва нозете ми
като лавина се свличам
в пространството
с времето
все повече усещам
живота
как го губя
губя го
а той ме тегли
надолу
бъди ми опора -
издърпай ме...
(вземи шепа кал...
създай ме отново...)
13.03.09
Пловдив
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
