По „Gittikçe artıyor yerçekimi..." - Azis Nesin
С времето
земята ме повлича
надолу
надолу
повлича ме
тегли ръцете ми
както магнитът повлича
желязото
пръстта става
все по-суха
и по-суха
обгръща ме
затрупва нозете ми
като лавина се свличам
в пространството
с времето
все повече усещам
живота
как го губя
губя го
а той ме тегли
надолу
бъди ми опора -
издърпай ме...
(вземи шепа кал...
създай ме отново...)
13.03.09
Пловдив
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
