beti beti
26 421
13 mar 2009, 23:36

... вземи шепа кал... създай ме отново

  Poesía
888 0 6

 

 

    По „Gittikçe artıyor yerçekimi..." - Azis Nesin

 

 

 

С времето

земята ме повлича

надолу

надолу

повлича  ме

тегли ръцете ми

както магнитът повлича

желязото

пръстта става

все по-суха

и по-суха

обгръща ме

затрупва нозете ми

като лавина се свличам

в пространството

с времето

все повече усещам

живота

как го губя

губя го

а той ме тегли

надолу

 

бъди ми опора -

издърпай ме...

 

 

(вземи шепа кал...

създай ме отново...)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

13.03.09

Пловдив

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0