13.03.2009 г., 23:36

... вземи шепа кал... създай ме отново

891 0 6

 

 

    По „Gittikçe artıyor yerçekimi..." - Azis Nesin

 

 

 

С времето

земята ме повлича

надолу

надолу

повлича  ме

тегли ръцете ми

както магнитът повлича

желязото

пръстта става

все по-суха

и по-суха

обгръща ме

затрупва нозете ми

като лавина се свличам

в пространството

с времето

все повече усещам

живота

как го губя

губя го

а той ме тегли

надолу

 

бъди ми опора -

издърпай ме...

 

 

(вземи шепа кал...

създай ме отново...)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

13.03.09

Пловдив

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...