13.03.2009 г., 23:36

... вземи шепа кал... създай ме отново

892 0 6

 

 

    По „Gittikçe artıyor yerçekimi..." - Azis Nesin

 

 

 

С времето

земята ме повлича

надолу

надолу

повлича  ме

тегли ръцете ми

както магнитът повлича

желязото

пръстта става

все по-суха

и по-суха

обгръща ме

затрупва нозете ми

като лавина се свличам

в пространството

с времето

все повече усещам

живота

как го губя

губя го

а той ме тегли

надолу

 

бъди ми опора -

издърпай ме...

 

 

(вземи шепа кал...

създай ме отново...)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

13.03.09

Пловдив

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...