13.03.2009 г., 23:36

... вземи шепа кал... създай ме отново

899 0 6

 

 

    По „Gittikçe artıyor yerçekimi..." - Azis Nesin

 

 

 

С времето

земята ме повлича

надолу

надолу

повлича  ме

тегли ръцете ми

както магнитът повлича

желязото

пръстта става

все по-суха

и по-суха

обгръща ме

затрупва нозете ми

като лавина се свличам

в пространството

с времето

все повече усещам

живота

как го губя

губя го

а той ме тегли

надолу

 

бъди ми опора -

издърпай ме...

 

 

(вземи шепа кал...

създай ме отново...)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

13.03.09

Пловдив

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...