По „Gittikçe artıyor yerçekimi..." - Azis Nesin
С времето
земята ме повлича
надолу
надолу
повлича ме
тегли ръцете ми
както магнитът повлича
желязото
пръстта става
все по-суха
и по-суха
обгръща ме
затрупва нозете ми
като лавина се свличам
в пространството
с времето
все повече усещам
живота
как го губя
губя го
а той ме тегли
надолу
бъди ми опора -
издърпай ме...
(вземи шепа кал...
създай ме отново...)
13.03.09
Пловдив
© Бехрин Всички права запазени